„Спокойствие и само спокойствие!“ е казал един от неостаряващите детски герои – Карлсон, който живее на покрива. Да си призная на мен хич не ми е любим…направо ми е дразнещ с вечното си философстване и волското си спокойствие. Ама, нейсе! Репликата е важна.
Забързани, задъхани, вечно гонещи срокове и таргети, забравяме да поемем глътка въздух и да погледнем на нещата отгоре и отстрани. Забравяме да сме спокойни! Ама той животът ни е само един! Друг няма да имаме, освен, ако не броим прераждането я в мравка, я в нощна пеперуда, ама там deadline-а в офиса едва ли ще ни е на дневен ред.
Та, мисълта ми е, че няма сила на света, освен нашата собствена вътрешна потребност, която може да ни накара да осъзнаем, че не правим нищо добро с организма си, подлагайки го на днешния изтощителен ритъм на живот.
Стигаме до така модерния burnout, за който всички говорят колко е ужасен, ама никой не прави нищо по въпроса да се предпази.
И така ден след ден колелото се върти, ние си вършим рутинните неща, бързаме да свършим всичката работа на света, за да започнем следващата „всичка“ работа на света. Неусетно сме въвлекли и децата си в този ритъм – училище, спорт, език, изкуство…24/7.
И някак все едно чакаме да настъпи неизбежния взрив, за да се осъзнаем. Може би е по-добре да не чакаме! А да се замислим, че и ние сме „човек“. Че обичаме живота, семейството, приятелите, почивките и хубавата храна. Че трябва да си наложим вътрешно да успокоим темпото и да въздъхнем дълбоко, защото работата и задълженията така или иначе никога не свършват. Че трябва да се опитаме да бъдем вътрешно и външно спокойни.
Забелязала съм, че природно спокойните като Карлсон хора, нищо не може да ги бутне. Някои дори ги смятат за бавни и мудни, но те всъщност са дълбоко уравновесени и умеят така да си построят деня, че да свършат всичко, което се изисква от тях в рамките на разумното и не са никак склонни да поемат повече, отколкото душевното им равновесие позволява. Те не бързат, но пък са систематизирани. Наясно са, че колкото и много неща да имат на главата си, ако физически те не могат да бъдат отметнати, то тогава няма смисъл да хабят психика и нерви за нещо невъзможно. И са прави!
Нищо не е по-страшно за здравето ни от безумните нерви, които хабим за щяло и нещяло.
Изискваме и изстискваме все повече от себе си, защото се опитваме да покрием очакванията на разни хора около нас. Носим този негативизъм вкъщи и не можем да заспим от мисли, че утре предстои нещо-много-важно-и-неотложно. Забравяме, че нищо на този свят не е по-важно от собственото ни здраве – физическо и психическо, за да продължим да сме на тоя свят, да продължим да работим и да се грижим за близките си, да бъдем адекватни и нормални.
Ето защо е твърде важно да намерим своя отдушник, онова което да ни вкара в състояние на спокойствие, което да ни позволи да превключим от ежедневното и да настрои мозъка и тялото на режим почивка. Излишно е да ви изреждам редици хобита и занимания. На всеки му е интересно нещо различно. Някои предпочитат активната почивка под формата на спорт или танци. Други я разбират най-добре в легнало състояние с книжен носител в ръце (не електронен). Трети обичат творчеството в най-различните му форми.
Ако не сме си природно спокойни, то е жизнено важно да си намерим нещо, което да ни пренася в друго измерение, където никой не ни закача за нищо. Защо ли? За да съхраним себе си!
Ясно е, че няма да сме вечно млади, но би било чудесно да сме вечно здрави и вечно с всичкия си, нали? Намерете своето малко чудо – карайте колело, рисувайте с детето (или без него), прочетете автобиографията на някой велик човек… Почти ви чувам как изсумтявате и промърморвате „пфф, откъде ти време за подобни глупости“. Колкото и банални да ни се струват тези неща, те са пътят към оцеляването на днешния средностатистически работещ човек. Не можем да си позволим да не си почиваме, не можем да си позволим да не си обърнем внимание, не можем да си позволим да сме толкова лоши със себе си. Можем обаче, да си помечтаем за 4-дневна работна седмица, но това сигурно ще е в някой друг живот. На мравката или нощната пеперуда. Бъдете спокойни!
